Депресия, безсъние, страхова невроза – това са само част от дългосрочните последици, с които се борят хора, боледували от Ковид-19. Учени от Oxford Health Biomedical Research Centre са установили, че Ковид-19 може да предизвика психически проблеми сред всеки пети от заболелите. Особено изолацията предизвиквала голям брой страхови неврози, депресии и безсъние. През последната седмица имаше и два случая на самоубийство в Пиринско, станали в рамките на 48 часа. 27- годишен мъж бе открит обесен на втория етаж на къщата си в село Баничан, а 50-годишен овчар бе намерен увиснал на въже в гората над село Плетена.
За психичното здраве по време на безпрецедентната пандемия заради коронавируса потърсихме експертното мнение на Десислава Иванова, доктор по психология, психолог и психотерапевт. Тя има частна практика в Благоевград, член е на Дружеството на психолозите и зам. председател на Българската асоциация за профилактика на наркоманиите.
– Д-р Иванова, как рефлектира Ковид пандемията върху психичното здраве?
– Всеки от нас вече има свой отговор на този въпрос. За съжаление този отговор най-често е свързан с негативните ефекти на ситуацията, в която сме. Живеем вече от месеци в условията на принудително изолиране, неопределеност и несигурност дори за утрешния ден, загуба на непосредствен контакт с приятели и близки, страх от рисковете за живота и здравето както на нас самите, така и на хората, които обичаме. Такава е реалността днес във времето на коронавируса. Част от нас се справят относително добре, но експертите в сферата на психичното здраве имат сериозни притеснения, свързани с пораженията върху нашата емоционалната устойчивост, която е подложена на изпитание вече дълъг период от време. Постоянният страх, повишеното състояние на нервна възбуда, подобно на това, с което се преживява при военни действия, продължителното и интензивно усещане за заплаха от Covid-19 при много хора предизвиква дистрес и води до сериозни увреди в психичното им равновесие.
– Какви страхове и притеснения се отключиха по време на пандемията?
– Един от най-често срещаните тежки симптоми на повишена тревожност и безпокойство от случващото се около нас са свързани с усещането за безнадежност и несигурност за бъдещето. От една страна, хората наистина са поставени в режим на физическо оцеляване, тъй като губят работа и доходи, а от друга страна – те са изправени пред предизвикателството бързо да се адаптират към тази негативна ситуация и да намерят в себе си ресурси за справяне с това. Психическата устойчивост е поставена на изпитание и все по-често в последните месеци към мен за помощ се обръщат хора с тревожно депресивна симптоматика. Не са редки случаите на панически пристъпи, появили се за първи път или отсъствали дълго време, но „активирани“ от ситуацията в момента.
– Какви последици може да очакваме в психичен план след ситуация на изолация, затваряне и ограничаване на контактите?
– На този етап можем убедено да посочим възходяща тенденция при разстройствата, резултат от стрес и нарушения в адаптацията, тъй като нашето тяло има лимит на ресурси и енергия. Тъй като напрежението от настоящата ситуация продължава вече достатъчно дълго, а прогнозата за излизане от пандемичната обстановка е все още доста неясна, това неминуемо води до тежки последици за психичното здраве и взаимоотношенията ни с околните. Всички ние сме в състояние на „реакция на хронична заплаха“. При част от хората това е свързано със сериозни увреди върху психоемоционалното им състояние: проблеми със съня, раздразнителност, затруднена концентрация, отключване на тревожно-депресивна симптоматика. Нарушенията в съня например са сериозен признак, на който своевременно трябва да се обърне внимание. Същестува следната закономерност: не само безпокойството създава лош сън, а липсата на качествен сън може да доведе до безпокойство, стрес и депресия. Фокусирането върху и препрочитането на тревожни медийни съобщения за разпространението и последствията от вируса и пораженията върху икономиката вследствие от това е друг предупредителен знак, че прекарваме дните си предимно в контекста на засилваща се тревожност. Непрекъснато се страхуваме от това, което може да се случи, и изпадаме в нещо като „дупка“ в очакване само на лоши новини. Това вече е сериозен признак, че навлизаме в клиничния спектър на тревожно-депресивната симптоматика и е добре да обмислим консултиране със специалист.
– Увеличиха ли се случаите на хора с психични проблеми по време на пандемията?
– От моята практика бих могла убедено да твърдя, че расте броят на хората, които търсят психологическа помощ във връзка с проблематика, отключена или усложнена в резултат на пандемията. Докато пандемията от коронавируса продължава да е основната тема в нашето ежедневие, в повечето от нас има неосъзната вътрешна битка, предизвикана от безпокойството, безработицата, смъртта, изолацията и несигурността, които съпътстват вируса. Проучванията свързват социалната изолация и самотата с лошото психично здраве, а данните в последните месеци сочат, че значително по-висок процент от хората съобщават за отрицателни последици за своето психично здраве в резултат на тревога или стрес, свързани с коронавируса.
– Има ли случаи на самоубийства заради страх от коронавирус?
– Най-често мислите за самоубийство са резултат от усещането, че не можем да се справим или да се възстановим, и не виждаме изход, когато се сблъскаме със събитие, което изглежда е огромно житейско предизвикателство. Все още са недостатъчно данните за връзката между пандемията от Covid-19 и нейното въздействие върху опитите за самоубийство. Но със сигурност можем да кажем, че пандемията уврежда качеството на живот на хората и влияе негативно върху емоционално им здраве. Личните и семейните проблеми могат да включват: страха, че вие или вашите близки ще се разболеят Covid-19; че не можете да бъдете до близките си, които са болни, а в част от случаите са в тежко състояние в болницата; скръбта и мъката заради загубата на близък човек от Covid-19 или друго заболяване; социалната изолация, особено ако живеете сами или при вас времнно е ограничен достъпът заради пандемията; широк спектър от притеснения и преживявания – от лични и семейни проблеми до стрес, свързан с работата, нейната евентуална загуба, намаляване на доходите и други стресори. Наблюдават се също така тенденции за влошаване на злоупотребата с алкохол или наркотици. Ако са налице и други психични разстройства, като тежка депресия, биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство или тревожно разстройство, това може да бъде предпоставка за отключване на суицидни мисли и за обмисляне на опит за самоубийство. Тук профилактиката при първите признаци на суицидни нагласи е изключително важна. Затова, ако има съмнения, че ваш близък човек е застрашен или вие имате суицидни мисли, е наложително да потърсите квалифицирана помощ, за да ограничите рисковете от евентуален опит за самоубийство.
– Търсят ли хората психична подкрепа и помощ от психолозите и психотерапевтите за справяне с тревожни състояния по време на пандемията?
– Да, в последните месеци хората са активни в това отношение и търсят психологическа и психотерапевтична помощ, за да преодолеят проблематика, отключена или утежнена вследствие от настоящата ситуация. Тук е мястото да подчертая, че търсенето на психологическа и психотерапевтична подкрепа не е признак на слабост, а напротив – знак за осъзнатост и активна позиция по отношение на собственото психоемоционално състояние.
– Как да се справим със свръхпритесненията, че ще се заразим и разболеем с Ковид-19? Какви техники бихте препоръчали?
– Нормално е да се притесняваме и да се стремим да се предпазим от заразяване с Ковид-19. До някаква степен всеки от нас се безпокои за това и няма „правилно“ количество притеснение. Тревогите ни се превръщат в проблем, когато и физически, и психически се чувстваме изтощени, и не можем да живем живота, който бихме искали, съобразявайки се със ситуацията в момента, когато загубим енергия и мотивация да продължим и да се адаптираме към новата реалност. Това, което би било от полза: да се упражняваме в това да идентифицирате своите притеснения като „реални“ и „хипотетични“. Ако много от притесненията ни са необосновани, то тогава е важно да си напомняме, че сме фокусирани върху несъществуващ проблем, поради което е добре да оставим притеснението да отмине. Добре е да помним, че е необходимо да сме състрадателни към себе си, тъй като преминаваме през тежък период. Притесненията могат да са породени от грижа за другите, особено когато се отнася до близки за нас хора. Една от традиционните техники от когнитивно-поведенческа терапия за справяне с негативни, тревожни или смущаващи мисли е те да се записват и да се търсят различни начини за реакция спрямо тях. Тренирайте умението си да реагирате на тревожните или притеснителните си мисли с доброта и съчувствие. Насочването към самоосъзнаване може да помогне да се освободим от притесненията и да се концентрираме върху настоящия момент. Една от техниките за това е фокусирането върху дишането, което може да служи за опора, чрез която да се „завръщаме“ към настоящия момент и да се освобождавате от притесненията си. Опитайте се да намерите баланс, за да се погрижите за психическото си здраве. Установете си режим. Част от дейностите, които са поддържали досега нашето емоционално равновесие са променени или невъзможни. Независимо дали работите от вкъщи, или сте в някаква форма на физическа изолация, е полезно да структурирате деня си така, че да балансирате ежедневните си дейности, така че да ви дава следното: усещане за удовлетвореност; близост и свързаност с другите; занимания просто за развлечение. Ако прекарвате повече време в къщи, важно е да продължите да имате редовен режим. Спазвайте един и същи час на заспиване и събуждане, хранете се на равни интервали и обличайте ежедневните си дрехи всяка сутрин, нищо че няма да излизате.
Поддържайте активност на ума и тялото си. Когато планирате дните си, се опитвайте да включвате дейности, които биха ангажирали както ума, така и тялото ви. Можете например да започнете да учите нещо ново с онлайн курс или да предизвикате себе си, като опитате да научите нов език. Важно е също да поддържате и физическа активност, например да си отделите 30 минути за физическа активност в домашни условия всеки ден.
Идентифицирайте и ограничавайте източниците на притеснения. Развитието на сегашната криза може да ни накара постоянно да проверяваме новините или социалните мрежи. Ще забележите обаче, че това ви кара да се притеснявате и тревожите. Пробвайте да идентифицирате източниците си на притеснение, например гледането на новини за повече от 30 минути или проверяването на социалните мрежи на всеки час. Опитайте се да ограничите времето, през което позволявате на такива източници да ви карат да се притеснявате всеки ден. Възможните помощни средства за това включват да слушате новините всеки ден само в определен час или да ограничите престоя си в социалните мрежи, ако го правите, за да получавате новини за ситуацията.
Разчитайте на достоверни новинарски източници. Особено важно е да внимавате на кого вярвате за новини и информация, затова избирайте достоверни източници за целта.
Бъдете благодарни за това, което имате. Особено във времена на несигурност благодарността може да ви помогне да се свържете с щастливите си моменти, да сте жизнени и удовлетворени. В края на всеки ден си давайте време да си благодарите за изминалия ден. Старайте се да сте конкретни и да обръщате внимание на новите неща всеки ден. Насърчавайте и другите около вас да практикуват благодарност.
Не забравяйте всеки ден да си напомняте, че това изпитание, на което всички сме подложени, ще отмине и ще ни направи по-силни и по-осъзнати по отношение на важните неща в живота ни.